If you're new here, you may want to subscribe to my RSS feed . Ако си нов тук, можете да се абонирате за моята RSS емисия. Thanks for visiting! Благодарим за посещение!

In 1893, the crazy Norwegians living in the north of their country were mostly cut off from the outside world. През 1893, на луд Norwegians, живеещи в северната част на страната им бяха най-вече отрязани от външния свят. With giant fjords and mountains blocking easy paths to and from the northern coast, inhabitants could hardly receive letters, let alone even consider the idea of leaving. С гигантски fjords планини и лесно блокира пътища към и от северното крайбрежие, жители едва ли биха могли да получават писма, да не говорим дори обмислят идеята за напускане. What is now called the Hurtigruten group changed all of that. Какво е сега нататък Hurtigruten група на всички, които се промени. After the first express voyage spawned regular service after that, citizens in the north could receive letters in 3 days instead of up to 5 months in the winter. След първия изразя пътуване зареди редовна линия След това, гражданите в северната част би могла да получи писма от 3 дни, вместо до 5 месеца през зимата. The truly remarkable aspect of this achievement was that the initial sailings of these express boats were done with only two official coastal charts and a small smattering of lighthouses in a place that is dark most of the time in winter. В наистина забележителен аспект на това постижение е, че първоначалната курсовете на тези изрази лодки бяха направили само с два официални крайбрежните графики и малка smattering на lighthouses в място, което е тъмно-голямата част от времето през зимата.

About 4 years ago, this same route was mine during the summer. Около 4 години, това е един и същ маршрут мина през лятото. I spent about a week as a bum on the Hurtigruten reading “Who Needs a Road” I прекарали около седмица като пет от Hurtigruten четене "Кой се нуждае от по пътищата" while sitting in the sun at 3am on the top deck of the boat. , докато в заседанието на слънцето най-3am на горната палуба на кораб. As a poor young traveler, I boarded the boat with no room booked, slept on the couch in the lobby and to my surprise never was forced to purchase a room. В бедните млади Условия, аз борда на лодката, без кабина резервирано, спах на кушетката в лоби и за моя изненада никога не е бил принуден да закупи една стая. With so much time to sit and read as I passed through fjord after fjord, I managed to finish the book in a couple of days and was convinced that I needed to drive around the world. С толкова много време да седят и да чете, както минали през fjord след fjord, аз успях да завърши книгата след няколко дни и е убеден, че е необходимо да се управляват по целия свят.

Four years later, I am driving around the world. Четири години по-късно, аз съм шофиране в целия свят. However, this time, instead of being on the Hurtigruten in the midnight sun in the summer, my journey journey was in the winter. Все пак, този път, вместо да се върху Hurtigruten в полунощ на слънце през лятото, ми пътуване беше пътуването през зимата. This time, it was even more of an adventure. Този път, той беше дори повече от едно приключение. We had always planned to go up to North Cape, and were not sure the best route to head back south. Ние винаги е планирано да отиде до Северна нос, и не са сигурни, най-добрият път към главата обратно на юг. After sending an email to the Hurtigruten to see if they would like to have us film and write about our journey with them, they obliged giving us a free ride and transportation of the trucks. След изпращане на имейл до Hurtigruten за да види дали те биха искали да имат ни кино и пишат за нашето пътуване с тях, са длъжни да ни безплатно пътуване и транспортиране на камионите. Not only was this a cool way to travel south, it was a lifesaver on the cost of gas with one gallon reaching over $8. Не само това беше един страхотен начин да пътуват на юг, той е бил lifesaver за цената на газа с една gallon достигайки над $ 8. We looked at our options for the different ships that were heading south finding that only certain boats were able to carry the trucks. Ние разгледахме нашите възможности за различни кораби, които са били позиция на юг констатацията, че само някои лодки са били в състояние да носят камиони. We talked to the marketing guy, Stan, at Hurtigruten and were informed that the updated schedule had the Richard With, their flagship boat, available to take us south the day after our scheduled convoy to the North Cape. Ние разговаряхме с маркетинг човек, Стан, най-Hurtigruten и бяха информирани, че е актуализиран график на Ричард С, техните водещата лодка, на разположение на южната ни вземе на следващия ден след нашите редовни конвой на север нос. Perfect! Перфектно!

This was in direct conflict to the information that I had found online, but he was the boss. Това е в пряк конфликт с информацията, че имах намерени онлайн, но той е бос. The important note about the sailing of this ship was that it would get us into Bergen the day before the next ferry from Bergen to Newcastle in the UK. В Важна забележка за плаването на този кораб, бе, че ще получите нас в Берген в деня преди следващия ферибот от Берген за Нюкасъл във Великобритания. Since that ship only sails every three days and my parents were to arrive in London the same day of our arrival in the UK, we had no choice but to make it on this ship. Тъй като само, че корабът отплава на всеки три дни и родителите ми са да пристигнат в Лондон в същия ден на нашето пристигане във Великобритания, ние не е имала друг избор, освен да направи по този кораб. It was falling together like clockwork. Той бе попадат заедно като clockwork. Go to North Cape, take a night to get organized, board the Richard With, hang out on the ship for a few days, get into Bergen in time for an interview with the local newspaper and board the next ship…no problem. Отидете на север нос, взема вечер, за да организират, се качи на Ричард С, ръчни проверки на кораба в продължение на няколко дни, изпаднали в Берген през време за интервю с местните вестници и борда на кораба напред… никакъв проблем. After we reached North Cape we were all elated. След като сме достигнали Северна Кабо бяхме всички ДЕЛКИ СЪС СВЪРЗАНИ. “Let’s go open that champagne!” “Halfway around the world North to South and now we get to ride on a ship!!” "Да тръгнем отворен, че шампанско!" "Половинчат целия свят север на юг и сега ние се заемем с преживяването на кораб!"

When we got back to our hotel, the manager allowed me to use the phone. Когато се получи обратно към хотела, управителят ми позволи да използвате телефона. I needed to call the reservations desk on the Richard With to confirm some rooms for us the next day. АЗ нужда към призива на резервите, бюрото на Ричард, за да потвърдите, някои стаи за нас на следващия ден. Mark and Bouey went down to the kitchen to open the champagne. Марк и Bouey спадна до кухнята за отваряне на шампанско. I called the reservations lady and said, “Hello this is Steven Shoppman with TWBR, I think Stan already contacted you about booking some rooms on the Richard With and I am calling to confirm them.” I нарича резервации жена и каза: "Здравейте, това е Стивън Shoppman с TWBR, аз мисля, Стан вече към вас за резервация няколко стаи на Ричард, и аз съм ги призовава да се потвърди."

“We have already sailed. "Ние вече са плавали. Didn’t Stan contact you?” Не Стан се свържем с вас? "

“Oh there most be some kind of mistake. "О, там повечето са някаква грешка. This is the Richard With that sails tomorrow from Honningsvad, right?” Това е Ричард По този отплава утре от Honningsvad, нали? "

“Yes this is the Richard With, but we sailed this afternoon about 3 hours ago.” "Да това е Ричард С, но ние плавали този следобед около 3 часа."

“This must be some kind of mistake, we just talked to Stan and booked this.” "Това трябва да е някаква грешка, ние току-що разговаряхме с Стан и резервирано това."

“Stan made a mistake and had the wrong schedule.” "Стан направи грешка и е грешен график."

My heart dropped. Сърцето ми падна. Things were not going so smooth anymore, and the popping of that champagne bottle seemed to be a little premature. Нещата не са толкова гладко случва вече и мак на бутилка шампанско, че като че ли да е малко преждевременно. I called Stan and he informed me of his mistake with two options to correct it. I, наречена Стан и той ме уведоми си грешка с две възможности да я коригираме. Since the trucks would not fit on the ship the next day, we would have to wait two days for the next ship, which would not arrive in Bergen in time to catch our next ferry. Тъй като камионите не би годни за кораб, на следващия ден, ние ще трябва да почакате два дни за следващия кораб, който няма да пристигнат в Берген през м. време за улов на нашите следващия ферибот. Drats! I asked Stan if he thought it would be possible for us to leave right away to catch back up with the Richard With and board it in Tromso, a small city about 8 hours away. Попитах Стан, ако той все пак би било възможно за нас да напуснат веднага да направите резервно копие на улова, с Ричард и борда, че в Tromso, малък град около 8 часа веднага. He told me it was a longshot, so I said, “Ok, we are packing our bags now, please inform the Richard With that we will be boarding in Tromso.” The three of us hastily packed the trucks in the gale force winds sweeping through the parking lot, gassed up and started the race against the clock to Tromso. Той ми каза, че това е longshot, затова каза: "Добре, ние сме чували за опаковане ни сега, моля, информира Ричард По че ще бъде в борда Tromso." Тримата от нас hastily опаковани на камиони в gale сила ветрове опесъчаване чрез паркинг, gassed и започна състезанието срещу часовника, за да Tromso. Three tunnels, four bridges and two hours later we were back in the plains of northern Norway on our way to the junction to head South to Tromso, still three tunnels, four bridges, and 5 hours away. Три тунели, мостове и две четири часа по-късно бяхме обратно в равнините на Северна Норвегия в нашия начин на кръстовището на главата на Южна Tromso, тунели още три, четири моста, и 5 часа веднага. As we approached the junction we saw a line of cars and a full restaurant of people. Както подхожда на кръстопът сме видели линия на автомобили и пълно ресторанта на хората. Something did not seem right. Нещо не изглежда дясно.

When driving in the far north, all the roads are covered in a thick sheet of ice. При шофиране в далечния север, всички пътища са обхванати в една листа с дебелина на леда. At first it is a little disconcerting driving at high speeds on the ice, but you get used to the grippiness of the gravel that is embedded in the ice and it actually seems to perform even better than dry pavement. На първо, че е малко disconcerting шофиране при високи скорости на леда, но вие се използва за grippiness на чакъл, че е вградена в лед и той действително изглежда да извърши, дори по-добре, отколкото суха настилка. Just before we reached this junction at Skaidi , we were driving in extreme winds with snow falling horizontally, blowing so hard it seemed imminent that the trucks would be blown off the road. Точно преди да сме достигнали до този кръстопът Skaidi, бяхме за управление в екстремни ветрове със сняг, попадащи хоризонтално, духане толкова трудно, че като че ли непосредствена, че камионите ще бъдат пенопластмаса на разстояние от пътя. A dust of snow blew across the road giving it a look as though the road was made of with white fluff. А прах от сняг взривиха клуб в целия автомобилен което го разгледаме като пътя беше направено от бял с fluff. Once we arrived and saw the lineup, it could mean only one thing. След като пристигнали и видях състав, то би могло да означава само едно нещо. The road south was closed due to the same winds we had experienced already. Пътят на юг беше затворена поради същите ветрове сме имали вече опит. To do our diligence we asked the plow drivers if we could take our chances on the road as we were tough adventurers and needed to get to Tromso ASAP. За целта ни старание сме поискали от plow шофьори, ако бихме могли да вземат нашите шансове по пътищата, както бяхме adventurers труден и се наложи да стигнем до Tromso ASAP. A few chuckles later, we were denied. Няколко chuckles по-късно, ние не отрече.

After calling the road conditions hotline, talking to more locals and getting out the maps, it was clear that we would never make it to Tromso in time. След престой на пътни условия, гореща линия, говорим за повече Заведения и получаване на карти, стана ясно, че ние никога няма да го Tromso във времето. I called Stan and worked out that if we went to Hammerfest, Steve Bouey could get on the ship the next day in order to meet the reporters in Bergen. I, наречена Стан и е работил, че ако ние заминава за Hammerfest, Пристанищен хамалин Bouey може да получите на кораб, на следващия ден, за да отговорят на репортери в Берген. Markand I would then have to wait for the Trollfjord the day after to take us and the trucks as far down the coast as we could go before disembarking with enough time to carry on the race to catch the Newcastle ferry. Markand бих след това се наложи да изчакате за Trollfjord в деня след нас и да вземат на камиони, доколкото определяне на крайбрежието, както бихме могли да отидете, преди да слязат с достатъчно време за извършване на състезанието за улов на Нюкасъл ферибот.

Steve Bouey borded his ship as planned, to his dismay, it was the oldest and smallest of the fleet. Стив Bouey borded неговият кораб, както е планирано, за да си dismay, тя е най-старият и малкото на флота. At that point we had no choice though. В този момент ние не е имал избор все пак. Someone had to get to the reporters in time. Някой трябваше да стигнете до репортери във времето. The next day Mark and I drove the cars onto the ship and to our surprise boarded the nicest ship in the fleet. На следващия ден Марк и аз идваха от неформални контакти на автомобилите върху кораба и да ни изненада приятен на борда на кораб в флота. Bouey really got the short end of the stick. Bouey наистина получи краткосрочен края на стик. Not only were we on the nicest ship in the fleet, we had first class dining and one suite for each one of us. Не само сме били по приятен кораб в флота, бяхме първи клас трапезария и един апартамент на всеки един от нас. Bouey REALLY got the short end. Bouey REALLY получи краткосрочен края. We then checked out the rest of the ship to find a workout room, hot tubs on the roof, and countless other amenities for our enjoyment. Ние тогава се провери в останалата част на кораба да се намери производство стая, топли вани за покрив, както и безброй други удобства за нашето удоволствие. Four days went by and we were experiencing hands down the most luxurious part of the expedition so far. Четири дни отидох с и ние изпитваме ръце бяха определени най-луксозните част на експедицията до този момент.

With the Northern Lights in the sky above us, we floated south enjoying a little quiet time down the coast. По Северното Светлини в небето над нас, ние на БТК, наслаждавайки се на юг малко тихо време за установяване на брега. Mark and I had a chance to meet the captain, get a behind the scenes tour of the ship, and have ample time to research the best place to leave the ship and complete the Norway tour. Alesund was our decision, against the advice of the crew on the ship. Марк и имах възможност да отговорят на капитана, получават зад кулисите обиколка на кораба, и да имат достатъчно време за научни изследвания на най-доброто място за напускане на кораба и завършване на Норвегия турне. Alesund е нашето решение, с препоръките на на екипажа на кораба. They told us to get off sooner, but we did not want to get stuck again in a storm so we chose the closest port still giving us enough time for the drive. Те ни казват, за да слезе-рано, но ние не искаме да идват отново в буря така, ние избрахме най-близкото пристанище продължава да ни достатъчно време за шофиране. The Newcastle ferry was scheduled to leave Bergen at 11:15 am and we would dock in Alesund at midnight, giving us about 10 hours to take two short ferries and cover 450kms in the middle of the night over two different mountain passes on ice covered roads. В Нюкасъл ферибот бе планирано да напуснат Берген в 11:15 ч. и ще сме в лапад Alesund в полунощ, давайки ни около 10 часа, за да вземат две къси фериботи и обхваща 450kms в средата на нощта над два различни планински проходи на лед, обхванати пътища . No problem. Няма проблем. The concierge did us the courtesy of getting us the ferry schedules for the short crossings on the way to Bergen. В консиерж не ни дело на получаване на нас ферибота графиците за къси отсечки по пътя към Берген. The first was only 10 minutes from the dock and left at 12:45 am. Първата беше само на 10 минути от лапад и оставени в 12:45 ч.. We raced there and were on our way. Ние raced съществуват и са били на нашия начин. First ferry down, on to the next mountain pass. Първи определяне на ферибот, за да преминете на следващото планината.

The roads at first were mostly dry and it seemed we would have no problems. Пътищата на първо бяха предимно сухи и тя като че ли ние не биха имали проблеми. Then came the first mountain pass, and of course there was a storm so thick that 4-5 inches of snow had freshly fallen on the road before a plow could get there. После дойдоха първите преминават планината, и разбира се е имало буря, така че 4-5 инча дебелина на снега е прясно паднала по пътя преди plow може да отидете там. It was now about 2 am and we were getting a little tired. Той беше вече около 2 ч. и ние не се малко уморени. Since all of the gas stations we passed were closed we could not get coffee or water so we had no choice other than to eat the single serving Nescafe packets we took from the hotel. Тъй като всички от бензиностанции сме преминали бяха затворени не можахме да получите кафе или вода затова не е имала друг избор, освен да ядат на едно-единствено, обслужващи Nescafe пакети ние се от хотела. We searched the back of the truck and the only liquid we could find was a jar of cherries, so down the hatch went the coffee granules followed by a shot each of cherry syrup to wash it down. Ние се търси гърба на камион и само течна бихме могли да намерят беше дращи на череши, така определяне на люкови отидох на кафе на гранули, следван от снима всяка от череша сироп да мият той надолу.

The trucks were still good on gas so we raced on. В камионите са все още добри за газ, така ние по raced. Another couple of hours went by and the gauges were nearing empty. Друг няколко часа отидох от и на манометрите се доближават до празен. At 4 am in small towns in Norway the gas stations are not open, but we had one hope. Към 4 часа в малките градове в Норвегия на бензиностанции не са открити, но ние се надяваме, е един. With a local credit card we could use the strange old pay at the pump system and be on our way. С местна кредитна карта, бихме могли да използвате странни стари заплати в системата и да се помпа на нашия начин. We started to flag cars down driving by the gas station to see if they would take our cash and put the gas on their card. Започнахме да подават сигнали за автомобили, определени от шофиране на газ станция да се види дали те ще ни вземат пари и пуснати на природен газ на тяхната карта. Most would speed by or were unwilling to help. По-голямата част ще скорост от или са били желаят да помогнат. Finally a trucker sleeping in the parking lot woke up and was willing to try to help us, but his card did not work at this gas station. И накрая един trucker заспал в паркинг Събудих се и е готов да се опита да ни помогне да, но му карта не работи в тази бензиностанция. It was such a strange thing that a technologically advanced country like Norway would not have a way to get gas at night and not have the credit card systems linked up. Беше нещо такова странно, че технологично напреднали страни като Норвегия не би имало начин да получите на газ през нощта и не притежават кредитна карта системи, свързани нагоре. Was a credit card problem really going to be what stopped us? Е кредитна карта, проблемът наистина ще бъде спряно това, което ни? At 6:30 am we had no choice but to roll the dice and hope that we made it to the next bigger town without running out of gas. Към 6:30 ч. ние не е имала друг избор, освен да хвърли зарчетата и се надяваме, че ще го направи за следващата по-голям град, без изчерпване на газ. “Okay we will coast in nuetral and the trucker told me that most of the way is downhill,” said Mark. "Добре ще крайбрежие в nuetral и trucker ми каза, че по-голямата част от начина, по който е надолу", каза Марк.

Fifteen minutes later we were in the gas station, and now were able to buy real coffee to try to rinse some of the granules out of our mouth from the last two rounds of Nescafe. Петнадесет минути по-късно бяхме в бензиностанция, и сега са в състояние да купуват недвижими кафе да се опита да изплакнете някои от гранули от устата ни от последните два кръга на Nescafe. We filled up and carried on to the next short ferry leaving at 7:50 that runs only once an hour and watched it sail at 7:53. Ние се наема и да се извършва на следващия кратък ферибот напускане на 7:50, който изпълнява само веднъж, час и гледани, че плават в 7:53. It was math time. Беше време, математиката. With a little over 100kms to go and a 20 minute ferry ride that will not start for one hour with an average speed of 60kms per hour including another mountain pass that will slow progress by at least 20%, is it possible for TWBR to make it to the hotel for the interview and still make it to the ferry terminal in time to board the ship to Newcastle at 11:15? С малко повече 100kms да отиде и 20 минути ферибот надпреварата, която ще се зарежда за един час със средна скорост от 60kms на час, включително и друга планина преминават, че ще е по-бавен напредък от най-малко 20%, е възможно да се TWBR до хотела за интервю и все още се правят на фериботния терминал в момента на борда на кораба на Нюкасъл в 11:15? No problem. Няма проблем. This time we did not believe it as much as before. Този път ние не вярваме, че толкова, колкото и преди.

On the ferry, winds were whipping across the deck so fast that I was not sure we would even be able to dock on the other side. На ферибота, ветрове бяха whipping намира на палубата толкова бързо, че аз не беше, че ние дори ще бъде в състояние да лапад от другата страна. We made it across, raced out of the ferry terminal and pushed on through the 8 tunnels, one mountain pass, thunderstorm, gale force winds, and some of the most beautiful scenery at sunrise we had seen since the beginning of the expedition. Ние направихме го намира, raced на фериботния терминал и тласкана от 8 посредством тунели, една планина преминават, гръмотевична буря, gale сила ветрове, както и някои от най-красивите гледки към изгрева сме имали видян от началото на експедицията. This time however, the sheet of ice on the road did not have that nice grippy gravel all over it and we were sliding all over the place. Този път обаче, баланс на лед по пътищата, не е приятно, че grippy чакъл цяла него и бяхме плъзгащи се по цялото място. Ten o’clock passed and we were nearing Bergen where we encountered city traffic. Десет часа и премина бяхме доближават до Берген, където ние, възникнали град трафик. “Come on, come on!!” I said to myself. "Хайде, идват от!" Аз казах себе си. We were almost there. Бяхме почти там. Traffic is not going to be the thing that stops us from getting on this boat. Трафик няма да бъде нещо, което ще престане да ни предпазва от получаване на тази лодка. 10:30 am passed, we were in the city, but could not find the hotel that Bouey and the reporters were at with our limited maps of the city. 10:30 съм преминал, бяхме в града, но не можа да ни откриете, че Bouey и репортери бяха и с нашите ограничени карти на града. 10:45 passed, we stopped by a supermarket for directions. 10:45 изтекли, ние спрян от супермаркет за направления. Mark came running back outside and we raced to the hotel, parked illegally and grabbed Bouey, the reporter and the photographer shoved everyone in the trucks and raced through traffic while still getting interviewed on the way. Марк дойде да вървят назад извън и ние raced до хотела, паркирани незаконно и grabbed Bouey на репортер и фотограф shoved всеки в камиони и raced чрез движение, като в същото време да интервюира по пътя. The photographer was snapping off shots of us breaking countless traffic rules racing to the docks. Фотографа е snapping снимки на разстояние от нас счупването безброй правила състезателни полети до докове. We pulled into the parking lot and ran up to the ticket counter, with photograhper and reporter by our side snapping shots the whole way. Ние изтеглена в паркинг и управлява до билет брояч, с photograhper репортер и от нашата страна snapping снимки целия път. “My name is Steven Shoppman and this is our confirmation number for the ship that is supposed to leave…right now!!!” I said to the lady on the other side of the counter with bloodshot eyes and no sleep for the last two days. "Моето име е Стивън Shoppman и това е нашият номер за потвърждение на кораба, която е трябвало да напуснат… Точно сега!" Аз казах на жена от другата страна на борбата с bloodshot очите и няма сън за последните два дни .

“We have been waiting for you, hurry up and go through customs and get on the boat!” she replied. "Ние са ви очакват, изберете и преминете през митнически и да получите по море и вътрешни водни пътища!" Отговори тя.

I was nearly in tears from the exhaustion and excitement of knowing that someone somewhere was looking out for us on this one. Бях почти в сълзи от вълнение на изчерпване и да знаят, че някой някъде беше гледа за нас на този един. I have no idea how we pulled it all off. АЗ имам никакъв представа как ние изтеглена то на разстояние от всички. We somehow raced through the mountains and fjords while facing nearly every element you can imagine over the course of ten hours, with no crashes. Ние някак raced през планини и fjords, докато е изправен почти всеки елемент, можете да си в течение на десет часа, без сривове. We officially boarded the boat at 11:16 am and it sailed as we were parking the cars and high fiving the attendants for making it just in time. Ние официално на борда на лодката в 11:16 ч. и плавали, както го бяхме паркиране на автомобили и високите fiving на пчели за което току-що във времето. On the two day ferry to England we made friends with some locals from Bergen and told them our story. На два дни ферибот до Англия Ние направихме приятели, с някои от местните Берген и им казал нашата история. They went home the next day to see our story on the cover of the Bergen newspaper. Те отидох начало на следващия ден да видите нашия разказ за покриване на Берген вестника.

Stupid bearded adventurers Mom’s who are happy TWBR made it to London in one piece and on time = Everybody happy. Stupid Брадатия adventurers майка ти които са щастливи да го направи TWBR Лондон в една фигура и по време = "Всички щастливи.

Bouey talks to the ferry guys about the expedition. Bouey преговорите за ферибота момчетата за експедицията.

Click here to see the Bergen Article Документа можете да видите Берген член

Click here for the Flickr Gallery Щракнете тук за Flickr галерия

Click here for the TWBR gallery Щракнете тук за TWBR галерия

Just when we think we are getting caught up again, we realize that it has been a while since we have updated everyone on what we have been up to. Просто, когато смятаме, ние отново се хванаха натясно, ние съзнаваме, че то е било известно време, тъй като ние имаме актуализира на всеки за това, което сме били до. The whirlwind through Europe continues. В азбучния през Европа продължава. After an all out race to make the Newcastle ferry from Bergen, Norway (the ferry actually waited for us and literally pulled away from the dock as we were getting out of the trucks) we had a few days to catch our breath as we crossed the North Sea. След всички изложени раса да направи Нюкасъл ферибота от Берген, Норвегия (ферибота всъщност чакаха за нас и буквално изтеглена от лапад, както бяхме получаване на камиони) имахме няколко дни за улов на нашия дъх, докато ние преминал Северно море. However, the North Sea ferry crossing proved to be extremely rough and the weather tossed the mammoth Queen of Scandinavia around like a bathtub toy. Въпреки това, Северно море, ферибот за преминаване се оказаха изключително груб и времето tossed на mammoth царицата на Скандинавия около като вана играчка. Crashing glasses and dinnerware coupled with vomiting passengers made for an interesting ride and what should have taken a little more than 24 hours was stretched out to more than 30 as a result of the foul weather. Трясък очила и dinnerware съчетано с повръщане пътници, направени за един интересен пътуване и какво е трябвало да вземат малко повече от 24 часа е опъната до над 30, в резултат на справи времето.

Once the Dutch deckhands found out what we were doing, they did not mind the wait След като холандски deckhands установено, какво сме били прави, те не се има предвид, изчакайте

Upon our arrival in Newcastle, we quickly made our way down to London in order to pick up Shoppman’s parents who were going to be joining us for the next 10 days. При нашето пристигане в Нюкасъл, ние бързо да направи нашия начин, чак до Лондон, за да получите Shoppman родителите на които са били ще се присъедини към нас за следващите 10 дни. London was a cool place and we spent a few days taking in the sights while taking down some pints of local ale. Лондон е готино място и сме прекарали няколко дни, като в опора по време на приема на определени някои pints на местната бира. After completing an interview with the highly circulated and prestigious Guardian, we were able to meet up with our friend Chris. След завършване на интервю с най-разпространен и престижни Guardian, ние не можем да се срещаме с нашите приятели Крис. Chris is a UK native but was living in Denver during the preparation phases of the expedition and we got to be pretty good friends, in part because his sister Kate was the Community Relations coordinator for the Denver Center for International Studies. Крис е Великобритания, но е роден в Денвър, живеещи по време на подготовката фази на експедицията и ние трябваше да бъде доста добри приятели, отчасти защото сестра му Кейт беше на Общността за връзки с координатора за Денвър Центъра за международни изследвания. Our time in London was brief and we soon found ourselves making our way south to Portsmouth to catch yet another ferry, this time across the English Channel to France. Нашият път в Лондон беше кратко и ние скоро сами да направим пътя на юг към Портсмут за улов на още един ферибот, този път намира на английски канал за Франция. We did detour via Stonehenge and contrary to what an unnamed guidebook referred to as an anticlimactic experience actually found it to be well worth our time. Направихме detour чрез Стоунхендж и противно на това, което един Без име пътеводител по-нататък anticlimactic опит действително да бъде установено, че добре си струва нашето време.

Steve, Judy and Tom outside the gates to Hyde Park Стив, Джуди и Том извън портите на Hyde Park

Stonehenge baby, yeah! Стоунхендж бебето, да!

France proved to be another whirlwind as Shoppman and I spend the majority of our time “Africanizing” the Tundra. Франция се оказа друга азбучния Shoppman, както и прекарват по-голямата част от нашето време "Africanizing" на Тундра. We thought the process of beefing up the Tundra would take only a day yet it ended up taking the better part of four. Ние решихме, че процесът на засили създаването на Тундра ще вземе само един ден още, че се стигна до вземане на по-добра част на четири. The entire process would have taken even longer if the new coil over suspension and leaf springs had not been confiscated by TSA “officials” in the States. Целият процес би са взели дори и повече, ако новите намотка през спиране и листа извори не бяха иззети от TSA "длъжностни лица" в-членки. Thanks to that little problem, we are now trying to find a garage that can help us in Barcelona, setting up another hectic couple of days in a few weeks. Благодарение на този малък проблем, ние сега се опитват да намерят гараж, който може да ни помогне в Барцелона, създаването на друга неестествено няколко дни до няколко седмици. Part of the TWBR team which now included Shoppman’s mom Judy and stepfather Tom and Craig the Kiwi, took in the Parisian sights while the others occupied their time setting things up down the road and getting dirty with some amazingly helpful and knowledgeable French mechanics in the Paris suburb of …. Част от TWBR отбор, който вече е включен Shoppman на майка ти и баща Джуди Том и Крейг на Kiwi, е в парижките забележителности, докато другите, заемани времето си за неща, до определяне на пътя и за достигането на замърсени с някои удивително полезни знания и френски механика в в предградие на Париж…. famous for being the birth and final resting place of Vincent Van Gogh. като символ на раждането и окончателно преустановяване на мястото на Винсент ван Гог. Between the gouda and grease we did squeeze in a magazine shoot for a French Toyota magazine and met up with another crazy overlander, Marc Mellet, who was introduced to us by our buddy Chinzo back in Mongolia… it is indeed a small world. Между gouda грес и направихме компресиране в списание фотосесия за списание френски Тойота и се срещна с друг луд overlander, Марк Mellet, които бяха въведени за нас от нашите приятели Chinzo обратно в Монголия… това е наистина един малък свят.

Alan from FOXY getting to work on the Thundra Алън от FOXY да се работи по Thundra

Blocking traffic at the L’ Arc de Triumph Блокиране на трафика най-L 'Arc де Триумф

With the Thundra ready to rock, we off-roaded up some steps to get a great shot of the Eiffel tower at sunset just before the cops came С Thundra готови да рок, ние почти roaded някои стъпки, за да получите голяма застрелян на Eiffel кула до залез слънце точно преди пъти дойде

Before we knew it, Judy and Tom had come and gone and we found ourselves back in Germany. Преди да са знаели това, Джуди и Том трябваше идват и отишло и ние открихме, че себе си обратно в Германия. Nearly two years ago, I did an Ironmam triathlon in the small Bavarian town of Hilpoltstein and met some amazing people. Почти две години, ама не една Ironmam триатлон в малък град на Бавария Hilpoltstein и се срещна с някои удивителни хора. At the time, TWBR was in its fledgling stages and I told my new German friends that if everything panned out, I would be back in Hilpoltstein on our expedition in a year or so. По това време TWBR беше в своята fledgling етапи и Казах моята нова немски приятели, че ако всичко panned се, бих се обратно в Hilpoltstein на нашите експедиции в една година. Well, 30,000 miles later, we crested the Solarberg, the toughest part of the bike leg of the triathlon and Diana and Luggi were there to greet us and show the TWBR crew three days of unprecedented hospitality… Bavarian style. Е, 30000 мили по-късно, ние Етимология на Solarberg, от най-строгите част на крака на бегач триатлон и Диана и Luggi бяха там да поздравявам с нас и да показва TWBR екипажа на три дни от безпрецедентно гостоприемство… Бавария стил. Alas, our time in Hilpoltstein came to an end far too quickly and it was time to say goodbye. Свръхрешетки от AlAs, нашият път в Hilpoltstein дойде до края твърде бързо и е време да кажем сбогом. While holding back tears, I once again left Diana, Luggi, Felix, Ana and my ever-growing family in Hilpoltstein. Докато стопанство обратно сълзи, аз още веднъж отляво Диана, Luggi, Феликс, Ана и ми все по-нарастващото семейство в Hilpoltstein. At the same time, I was reassured that this small town seven kilometers off the A9 will forever hold a special place in my heart and it was certainly not the last time I would see my friends here in Bavarian Germany. В същото време, аз бях даде уверение, че този малък град, седем километра от A9 завинаги ще заемат специално място в сърцето ми и тя със сигурност не беше за последен път ще видите мои приятели тук, в Бавария, Германия.

Luggi, Diana and Felix… amazing people, awesome friends Luggi, Диана и Феликс… удивителни хора, огромна приятели

Group photo with the Hilpoltstein Volunteer Fire Department Група снимка с Hilpoltstein доброволци Пожарна Катедра

So in an extremely brief fashion, that basically brings you up to date with us here in Grindelwald, nestled in the heart of the Swiss Alps enjoying some skiing, ice climbing and other activities courtesy of the Swiss Board of Tourism. Така в един изключително кратък начин, че по същество носи сте в крак с нас тук, в Grindelwald, гнездово в сърцето на Швейцария Алпите, ползващи някои ски, ледено катерене и други дейности, учтивост на швейцарски съвет на туризма. TWBR will be calling Switzerland home for the next four days or so and then we head southwest through Italy and revisit France before entering Portugal and Spain via Andorra where we hope to finish our final Africa preparations in a timely manner so we can enter Morocco on schedule in few weeks! TWBR ще бъде свикване Швейцария дом за следващите четири дни или, така и след това ние главата югозапад през Италия и Франция, преди отново влизат Португалия и Испания през Андора, където ние се надяваме да завършим нашето окончателно Африка препарати в своевременно, така ние можем да въведете Мароко по график по няколко седмици!